Осветителни решения
bg
Осветлението на домове за възрастни трябва да бъде проектирано според начина, по който хората реално използват сградата през деня и през нощта. В стаите е необходим комфорт, в коридорите и стълбищата ясна ориентация, в санитарните помещения добра видимост, а в общите пространства светлина, която позволява лесно разпознаване на лица, мебели и маршрути без прекомерно заслепяване.
С възрастта визуалните потребности могат да се променят и това трябва да се отчита още при проектирането. CIE 227:2017 разглежда отделно осветлението за по-възрастни хора и хора с намалено зрение и поставя акцент върху подходящата визуална среда.
По-високата мощност на осветителите сама по себе си не решава проблема. Ако светлината заслепява, създава силни отражения или оставя резки преходи между светли и тъмни участъци, ориентацията може да остане затруднена.
Стаята е едновременно лично пространство за почивка и място за четене, обличане, разговори и движение. Една централна лампа рядко покрива добре всички тези функции.
Практичното решение съчетава мека обща светлина с локално осветление около леглото, креслото или бюрото. Управлението трябва да бъде лесно достъпно и разбираемо, особено от леглото и при входа.
Прекалено ярките декоративни тела и директно видимите LED източници трябва да се избягват в нормалното зрително поле.
През нощта не е необходимо стаята или коридорът автоматично да преминават към дневното ниво на осветление. По-ниско ориентационно осветление може да помогне човек да разпознае маршрута към вратата или санитарното помещение, без внезапно включване на силна светлина.
Нощният режим може да бъде реализиран чрез отделни ниско разположени осветители, димиране или внимателно настроено автоматично управление. Важно е системата да не оставя тъмни участъци около прагове, мебели и промени в нивото.
Коридорът не е само пространство за преминаване. Той трябва да помага на обитателите да разпознават стаите, общите помещения, асансьорите и изходите.
Равномерната светлина и добрата видимост на вратите и информационните елементи са по-полезни от редуване на силно осветени зони и тъмни пространства. Вертикалното осветяване на стени и врати може да подпомогне ориентацията и да направи пространството визуално по-ясно.
При стълбищата трябва да се виждат добре началото и краят на стълбищното рамо, площадките и промените в нивото. Осветителите се позиционират така, че да не създават силни сенки, които могат да направят ръба на стъпалото по-труден за разпознаване.
Необходимо е да се проверява и заслепяването при движение както нагоре, така и надолу. Ярък осветител, разположен директно срещу линията на погледа, може да намали видимостта точно там, където тя е най-необходима.
В баните и тоалетните трябва ясно да се разпознават санитарните елементи, подът, дръжките и границите между различните повърхности. Осветлението около огледалото е по-добре да осигурява полезна вертикална светлина върху лицето, вместо да се разчита само на таванно тяло.
Осветителите се избират и според влагата и конкретната монтажна зона. При автоматично управление времето за изключване трябва да бъде достатъчно дълго и системата да не изгасва, когато човекът остава неподвижен.
В столовата трябва ясно да се виждат храната, масите, лицата и маршрутите между тях. Светлината може да бъде по-мека и домашна като характер от тази в работно помещение, но не трябва да създава тъмни проходи или силни отражения от плотове.
Зоните за сервиране и обслужване могат да имат отделно по-функционално осветление. Ако столовата се използва и за други дейности, димирането или различните светлинни групи позволяват пространството лесно да се адаптира.
При домове за възрастни контролът на заслепяването е особено важен. Проблем могат да бъдат както осветителите, така и отраженията от лъскави подове, маси и остъклени повърхности.
Градините, вътрешните дворове и пешеходните алеи трябва да позволяват разпознаване на настилката, пейките, стъпалата и входовете. Не е необходимо цялото озеленяване да бъде силно осветено.
По-важни са основните маршрути и местата за достъп до сградата. Паркови осветители с контролирано светлоразпределение могат да осигурят необходимата видимост, като едновременно ограничават светлината към прозорците и небето.
Сложна система с много режими няма практическа стойност, ако обитателите и персоналът не могат лесно да я използват. Ключовете трябва да бъдат ясно разположени, а най-често използваните функции да бъдат достъпни без сложни менюта.
Автоматизацията може да се използва за общите пространства, но е важно да не отнема възможността за ръчно управление. Нощни режими, графици и сензори трябва да бъдат съобразени с реалното движение в сградата.
При отпадане на нормалното захранване евакуационните маршрути трябва да останат ясно видими. EN 1838:2024 определя минимум 1 lx по евакуационните маршрути и 0,5 lx в приложимите отворени anti-panic зони.
Особено внимание изискват стълбищата, изходите, промените в нивото и коридорите. При дом за възрастни проектът трябва да отчита и факта, че част от обитателите могат да се придвижват по-бавно или с помощни средства.
Започваме с профила на обитателите, функциите на помещенията и маршрутите, използвани през деня и през нощта. След това определяме основното, локалното и нощното осветление, управлението и външните зони.
Чрез фотометрични изчисления проверяваме осветеността, равномерността и потенциалното заслепяване. Аварийните системи се координират с евакуационните маршрути още на проектен етап.
