Осветлението на танцови зали трябва да позволява ясно възприемане на движението, стойката и пространството, без огледалата да създават неприятни отражения и без ярки осветители да попадат постоянно в зрителното поле. Затова добрият проект търси равномерност и контрол на светлината, а не просто висока осветеност.
Танцовото студио има и още една особеност. Една и съща зала може да се използва за технически упражнения, групови репетиции, индивидуални занимания, заснемане или представяне пред публика. Това прави димирането и предварително зададените светлинни режими особено полезни.
Проектирането започва с разположението на огледалата, станките, входовете и реалната зона за движение. След това чрез фотометрично изчисление се проверяват осветеността, равномерността, заслепяването и начинът, по който светлината достига до хората от различни посоки.
Не е достатъчно да има добра стойност върху пода. Танцьорът трябва да вижда ясно тялото си и останалите участници, което прави вертикалната светлина също важна. Разпределението на осветителите трябва да ограничава силните сенки върху лицето и тялото.

Огледалната стена удвоява визуално всеки ярък осветител, който попада в отражението. Неподходящо разположено тяло може да бъде неприятно както директно, така и чрез огледалото.
Затова осветителите не трябва автоматично да се подреждат в стандартна таванна решетка. Позицията им се проверява спрямо основните посоки, в които танцьорите гледат към огледалата. Дифузната светлина, подходящите оптики и комбинацията от повече светлинни посоки могат да ограничат отраженията и твърдите сенки.
В танцовата зала човек постоянно преминава през различни части на помещението. Ако центърът е силно осветен, а периферията остава значително по-тъмна, възприемането на пространството се променя по време на движение.
Фотометричният проект трябва да проверява цялата използваема площ, включително зоните близо до огледалата и стените. Особено внимание заслужават места около колони, конструктивни елементи или окачено оборудване, които могат да създадат локални сенки.
При танц зрителната посока постоянно се променя. Участниците гледат напред, нагоре, към огледалото или към партньор, а при упражнения на пода могат да се окажат с лице към тавана. Осветител, който изглежда комфортно от стояща позиция, може да бъде силно заслепяващ при друго движение.
Затова изборът на осветители трябва да отчита оптиката, дифузията, монтажната височина и видимата яркост на светлинния източник. Ниското заслепяване е резултат от целия проект, а не само от характеристика, посочена в продуктов каталог.
Залата не се нуждае от еднаква светлина през цялото време. При техническа репетиция е полезно да има висока и равномерна видимост, за да се следят позицията на тялото и движенията в огледалото. При работа върху хореография или сценично усещане може да се използва по-ниско общо ниво и отделни акценти.
Практично е проектът да предвиди няколко предварително зададени сцени:
Димирането позволява сцените да се променят плавно. Управлението трябва да бъде лесно за преподаватели и персонал, за да може режимът да се сменя без сложни настройки преди всяка репетиция.
В танцовите студиа звукът е част от работната среда. Твърдите подове, огледалата и големите свободни стени могат да създадат акустично предизвикателство, особено при музика и групови занимания.
Акустичните осветителни системи комбинират светлинен източник със звукопоглъщащ материал и могат да бъдат част от общото решение за тавана. Те позволяват осветлението и част от акустичните елементи да се интегрират в една архитектурна система.
Това обаче не означава, че акустичният осветител сам по себе си решава акустиката на залата. Необходимото количество и разположение на звукопоглъщащите повърхности трябва да бъдат определени според размерите, материалите и акустичните цели на конкретното помещение.
Рецепцията, коридорите, съблекалните и зоните за изчакване могат да използват различна светлинна атмосфера от самата танцова зала. При рецепцията е важна добрата видимост на лицата и работния плот, а коридорите трябва да осигуряват ясна ориентация без резки светлинни преходи.
В съблекалните е полезна равномерна обща светлина и добро вертикално осветяване около огледалата. При помещения с душове или повишена влажност се подбират осветители с подходяща защита за конкретната зона на монтаж.
При отпадане на нормалното захранване маршрутите към изходите трябва да останат ясно разпознаваеми. Аварийното и евакуационното осветление се проектират отделно от репетиционните и декоративните сцени.
Това е особено важно при зали, които по време на репетиция работят с намалено общо осветление. Димирането и сценичното управление не трябва да нарушават функционирането на аварийната система.
Успешното осветление на танцова зала се оценява не само по това как изглежда празното помещение, а по начина, по който работи при движение. Огледалата, сенките, зрителните посоки и различните позиции на танцьорите трябва да бъдат включени във фотометричното проектиране още от началото.