Осветителни решения
bg
Осветлението на пешеходни зони трябва да прави алеите, стъпалата, входовете и местата за отдих лесни за разпознаване, като едновременно запазва характера на фасадите, витрините и градската среда. Добрата концепция не се основава на максимална яркост, а на равномерна светлина в човешки мащаб, контролирани акценти и ограничаване на ненужната светлина към небето, жилищните сгради и съседните пространства.
Пешеходната зона включва повече от основната алея. В нея има пресичания, входове, стъпала, пейки, озеленяване, витрини, фасади, паметници и места за събиране. Всяка от тези части има различна светлинна задача.
Като отправна точка EN 12464-2:2024 задава 5 lx поддържана средна осветеност за маршрути, използвани само от пешеходци, с минимална равномерност U0 0,20. Конкретният градски проект обаче трябва да отчита натоварването, околната светлина, архитектурата и връзката с улици, площади и търговски обекти.
Поредица от силно осветени участъци под телата и тъмни пространства между тях затруднява ориентацията. Човекът непрекъснато преминава между различни нива на яркост, а препятствията и другите пешеходци могат да бъдат по-трудни за забелязване.
Фотометричното изчисление позволява да се проверят не само средните lux стойности, а и минималните нива и равномерността по целия маршрут. В модела се включват височината и разстоянието между осветителите, оптиката, ширината на алеите, околните фасади и другите източници на светлина.
В пешеходна среда хората възприемат основно това, което се намира на нивото на очите. лица, входове, витрини, пейки, дървета и архитектурни детайли. Затова осветлението не трябва да бъде концентрирано единствено върху настилката.
Паркови стълбове с подходяща височина, ниски тела, фасадни осветители и контролирана вертикална светлина могат да изградят по-разбираема среда. Няма една универсална височина. Тя се определя според ширината на пространството, архитектурата, необходимата равномерност и риска от заслепяване.
Стъпала, рампи и бордюри са критични точки по пешеходния маршрут. EN 12464-2:2024 използва 20 lx като базова стойност за общи външни стълби и рампи, с равномерност U0 0,40.
Светлината трябва да помага за разпознаване на отделните стъпала, а не да създава дълбоки сенки между тях. Интегрирани стенни или стъпални тела могат да бъдат подходящо решение, когато са насочени към настилката и не заслепяват човек, който се движи нагоре или надолу.
Търговските витрини вече осигуряват значително количество вертикална светлина. Това трябва да бъде отчетено при проекта, вместо алеята и витрината да се осветяват независимо с максимална мощност.
Фасадното осветление може да подчертае архитектурен ритъм, колони, материали или исторически детайли. Wall-washer и насочени прожектори позволяват контролирано осветяване на вертикални повърхности, но светлината трябва да остава върху обекта, който трябва да бъде показан.
Около пейки, малки площади и зони за срещи не е необходимо да се създава същото светлинно усещане като по основния маршрут. Светлината може да бъде по-мека, като все пак позволява хората и околната среда да се разпознават ясно.
Декоративните тела могат да участват в идентичността на зоната, но трябва да имат и ясна светлотехническа функция. Ярък декоративен източник на нивото на очите може да създаде повече дискомфорт, отколкото полезна светлина.
За празници, фестивали или градски събития могат да се създадат допълнителни светлинни сцени за фасади, декоративни елементи и ключови обществени пространства. Те трябва да бъдат отделени от основното функционално осветление на маршрутите и стъпалата.
Управлението по групи и график позволява декоративните акценти да работят само в определени часове, а след това системата да преминава към по-спокоен нощен режим. Така празничната атмосфера не означава ненужно висока яркост през цялата нощ.
Светлинното замърсяване не се решава само с намаляване на мощността. Важни са оптиката, насочването, монтажният ъгъл, яркостта на осветителите и времето, през което работят.
CIE препоръчва нежеланата външна светлина да се контролира още при проектирането. Практически това означава:
Проектът започва с маршрутите, стъпалата, местата за отдих, фасадите, витрините и съществуващата околна светлина. След това се определят позициите, оптиката и височината на осветителите и се проверяват осветеността, равномерността, заслепяването и нежеланата светлина извън зоната.
