Осветителни решения
bg
Осветлението на железопътни гари трябва да води пътника ясно и безопасно от входа и билетната зона до правилния перон, включително през нощта и при интензивен трафик. Архитектурното осветление има допълнителна задача: да подчертае сградата и входовете, без да пречи на информационните табла, сигнализацията, камерите или видимостта на машинистите.
Затова една гара не се проектира като единно пространство с еднаква осветеност. Перонът, подлезът, чакалнята, касата, стълбището и фасадата имат различни визуални задачи и трябва да се разглеждат като отделни, но свързани светлинни зони.
На перона пътниците трябва лесно да различават ръба, настилката, препятствията, стълбите, знаците и приближаващия влак. Светлината трябва да бъде достатъчно равномерна, за да не се редуват силно осветени и тъмни участъци при движение по дължината на перона.
Особено внимание изисква зоната около ръба на перона. Тук разположението на осветителите трябва да осигурява видимост, без самите тела да създават силно заслепяване към пътниците или към железопътната линия.
Осветлението не трябва да затруднява разпознаването на железопътните сигнали от машинистите. Това означава, че посоката на светлината, яркостта на осветителите и декоративните цветове около коловозите трябва да бъдат оценени още при проектирането.
Навесите позволяват осветлението да се интегрира в самата архитектура. Линейни системи, вградени или открити осветители могат да следват конструкцията и едновременно да осветяват зоната за движение.
Разположението им трябва да ограничава сенките и резките промени в яркостта. При дълги перони е важно светлинният ритъм да остава последователен, а осветителите да не се превръщат в поредица от силно ярки точки в зрителното поле.
За откритите участъци се избират тела с подходяща защита спрямо влага, прах, температурни промени, механични въздействия и конкретните условия на обекта.
Подлезът има различен светлинен характер от открития перон. При влизане от дневна светлина в затворено пространство голямата разлика в яркостта може временно да затрудни зрителната адаптация. Затова преходът трябва да бъде контролиран, вместо входът на подлеза да започва с рязко тъмна зона.
При стълбищата трябва ясно да се различават стъпалата, площадките, парапетите и промените в нивото. Осветяването на вертикалните повърхности също помага пространството да се възприема по-добре и подпомага ориентацията.
Ако зоната се наблюдава с видеокамери, осветлението и позициите на CCTV системата трябва да се координират, за да няма силни контрасти и ярки източници непосредствено пред камерите.
В чакалните приоритетът се измества към визуален комфорт. Светлината трябва да позволява четене, движение и разпознаване на хора и багаж, без помещението да изглежда прекалено ярко при работа през нощта.
При касите са необходими добри условия както за служителя, така и за пътника. Документи, билети, платежни терминали и екрани трябва да могат да се използват без пречещи отражения.
Същият принцип важи за билетните автомати. Осветител, разположен неправилно над машината, може да създаде отражение върху дисплея точно в зоната, която пътникът трябва да прочете.
Информационните табла трябва да останат лесно четими от необходимото разстояние. При електронните дисплеи околната светлина не трябва да бъде толкова силна или насочена така, че да намалява възприемания контраст на екрана.
При печатни разписания и указателни табели е важна и вертикалната осветеност. Светлината трябва да достига самата информационна повърхност, а не само пода пред нея.
Затова осветлението, wayfinding системата и информационните дисплеи трябва да се координират като общ проект. Добавянето на табло след завършване на осветлението често води до отражения, сенки или недостатъчна четимост.
Фасадното осветление може да подчертае историческа архитектура, колони, козирки, часовници или характерни конструктивни елементи. При съвременна гара светлината може да следва линиите на фасадата и да направи основния вход лесно разпознаваем от околното пространство.
Архитектурният ефект обаче трябва да бъде подчинен на транспортната функция. Прекомерната яркост и неправилно насочените прожектори могат да създадат заслепяване, ненужно разсейване на светлина или конфликт с железопътната сигнализация.
Железопътните гари могат да имат значително различно натоварване през деня и през нощта. Това прави управлението на осветлението съществена част от проекта.
Целта не е просто да се намали мощността през нощта. Необходимо е да се запазят достатъчна видимост, равномерност и ясно разпознаване на маршрутите за движение.
При отпадане на нормалното захранване евакуационните маршрути трябва да останат разпознаваеми и използваеми. EN 1838:2024 определя минимална хоризонтална осветеност от 1 lx на нивото на пода за евакуационните маршрути в определената зона.
Особено внимание се изисква при аварийните изходи, стълбите, промените в нивото, пресечните точки на коридори и зоните около противопожарно и друго оборудване за безопасност.
При гара, която работи продължително или денонощно, смяната или обслужването на един осветител не трябва ненужно да блокира перон, проход или зона близо до железопътния трафик.
Затова още при позиционирането трябва да се проверят височината на монтаж, начинът за достигане до телата, възможността за безопасна работа и достъпът до драйвери и системи за управление. На труднодостъпни места изборът на надеждни компоненти и подходящата организация на оборудването могат значително да опростят бъдещата експлоатация.
Светлотехническият проект трябва да отчита и поддържащия фактор. Замърсяването, стареенето на компонентите и условията на средата постепенно променят реалните светлинни нива, затова проектната стойност не трябва да се разглежда само за деня на въвеждане в експлоатация.
Проектирането започва с архитектурните планове, потоците на пътниците, разположението на пероните, коловозите, касите, информационните системи, входовете и евакуационните маршрути. След това се определят светлинните задачи за всяка зона и се правят фотометрични изчисления за конкретните осветители и позиции.
