Осветлението на гимназии не се свежда до избор на LED тела с достатъчно лумени. Учебният кабинет, лабораторията, компютърната зала, библиотеката и актовата зала имат различни зрителни задачи, затова изискват различни нива на осветеност, контрол на заслепяването, равномерност и управление.

Добре проектираната система започва с фотометрично изчисление на всяко типово помещение. При обновяване на съществуваща гимназия това позволява подмяната да се извърши поетапно, без решенията в отделните етапи да си противоречат.

Как се проектира осветление на гимназии?

Основната европейска техническа рамка за вътрешните учебни пространства е EN 12464-1:2021. Тя не задава една универсална стойност за „училищно осветление“, а разглежда конкретните дейности и зони.

При фотометричното проектиране се проверяват не само луксовете. Анализират се поддържаната осветеност, равномерността, заслепяването, цветопредаването, отраженията от екрани и дъски, осветеността на стените и тавана и разпределението на светлината в помещението.

За общи дейности в класна стая EN 12464-1:2021 посочва 500 lx поддържана средна осветеност, равномерност U0 ≥ 0,60, цветопредаване Ra ≥ 80 и ограничение на заслепяването RUGL 19. За черни, зелени и бели дъски се изискват 500 lx вертикална осветеност и U0 ≥ 0,70.


 

Учебни кабинети

В класната стая трябва едновременно да се виждат добре учебните материали върху чиновете, лицето на преподавателя, дъската и презентационният екран. Това изключва подхода „еднаква светлина навсякъде“.

Практично решение е разделянето на осветлението на зони: общо осветление, зона при дъската и при необходимост отделно управление на редовете до прозорците. Така при презентация може да се намали светлината около екрана, без учениците да остават в тъмно помещение.

Лаборатории и практически кабинети

За практически помещения и лаборатории стандартът посочва 500 lx, U0 ≥ 0,60, Ra ≥ 80 и RUGL 19. При проектирането обаче трябва да се отчете конкретното разположение на работните плотове, лабораторното оборудване и демонстрационните зони.

Особено важно е телата да не създават силни сенки върху работната повърхност. Ако се работи с цветове, дребни компоненти или технически чертежи, изискванията към светлината могат да бъдат по-високи и се определят според реалната дейност.

Компютърни зали

При помещения, предназначени основно за работа с компютри, EN 12464-1:2021 задава 300 lx, U0 ≥ 0,60, Ra ≥ 80 и RUGL 19. Тук повече светлина не означава автоматично по-добро решение.

Критични са отраженията върху дисплеите и високата яркост на осветителите в зрителното поле. Разположението на телата трябва да се координира с позицията на мониторите, а драйверите и системата за управление трябва да бъдат подходящи за продължителна работа в учебна среда.

Библиотеки и зони за самоподготовка

Читалните изискват 500 lx и добра равномерност. При библиотечните стелажи задачата е различна: стандартът определя 200 lx вертикална осветеност върху рафтовете, така че заглавията да се разчитат лесно.

Затова редици осветители, проектирани само спрямо пода, могат да дадат приемлива хоризонтална осветеност и едновременно с това недостатъчно осветени книги.

Актови и многофункционални зали

Актовата зала има няколко режима на работа. При използване като аудитория или лекционна зала EN 12464-1:2021 посочва 500 lx за общата дейност, докато в зоната за публика осветлението може да бъде намалено до 200 lx при подходящ сценарий.

Това е типичен случай, в който димирането и светлинните сцени имат реална функционална стойност. Могат да се предвидят режими за лекция, презентация, събитие, почистване и подготовка на залата.

Коридори, стълби и входни пространства

За училищните коридори EN 12464-1:2021 посочва 100 lx на нивото на пода, а за стълбищата 150 lx. При тези пространства добрата равномерност и ясното разчитане на стъпала, промени в нивото и посоката на движение са по-важни от постигането на висока осветеност.

Коридорите са и подходящо място за управление чрез датчици за присъствие, особено извън началото и края на учебните часове.

Фотометричното проектиране преди избора на осветители

Броят и мощността на осветителите не трябва да се определят само според площта на помещението. В професионалното светлотехническо проектиране се моделират геометрията на стаята, височината на монтаж, отражателните свойства на повърхностите, работните равнини и реалното светлоразпределение на избраните тела.

LDT и IES файловете съдържат фотометричните данни на осветителя и позволяват поведението му да бъде симулирано преди монтаж. Така могат да се открият тъмни зони, прекалено висока яркост или недостатъчна равномерност, преди проблемът да се появи в готовия обект.

Управление според дневната светлина и използването на помещенията

В гимназията различните помещения се използват по различен график. Затова управлението може да комбинира:

  • ръчно включване и димиране в учебните кабинети;
  • отделни светлинни сцени за презентации и мултимедия;
  • датчици за присъствие в коридори и по-рядко използвани зони;
  • регулиране според наличната дневна светлина;
  • централизирано управление или DALI при по-големи и комплексни проекти.

Автоматизацията не трябва да пречи на преподавателя. Затова още в проекта трябва да се реши кои функции ще бъдат автоматични и кои ще останат с лесно ръчно управление.

Външно осветление на училищния комплекс

Входовете, пешеходните алеи, стълбите, дворовете, паркингите и местата за достъп след тъмно се разглеждат отделно от вътрешните помещения. EN 12464-1 не се прилага за външни работни пространства, затова проектът трябва да отчита приложимите изисквания за конкретната външна зона.

Освен необходимата видимост се проверяват заслепяването, насочването на светлината, устойчивостта на атмосферни условия и ограничаването на ненужното светлинно замърсяване. Аварийното и евакуационното осветление също се проектира като отделна система според приложимите изисквания.

Как се прави поетапна LED подмяна в действаща гимназия?

При голяма училищна сграда не е задължително цялото осветление да се смени едновременно. Важното е още в началото да има общ проект и техническа логика за крайната система.

  1. Обследване. Описват се съществуващите тела, електрическите кръгове, помещенията, часовете на работа и проблемните зони.
  2. Фотометрично изчисление. Създават се типови решения за класна стая, лаборатория, компютърна зала, коридор и останалите основни пространства.
  3. Приоритизиране. Първо могат да се обновят помещенията с най-дълго използване, недостатъчна осветеност или остаряла и трудно обслужваема техника.
  4. Пилотна зона. Един кабинет или етаж позволява да се проверят светлината, управлението и реалната експлоатация преди мащабиране.
  5. Поетапно изпълнение. Следващите помещения използват вече проверената концепция, вместо всеки етап да започва от нулата.
  6. Проверка след монтажа. Резултатът се сравнява с проектните показатели и при необходимост се настройва управлението.

Чести грешки при обновяване на училищно осветление

  • подмяна „тяло за тяло“ без фотометрично изчисление;
  • оценка само по мощност и лумени;
  • едно и също решение за класни стаи, лаборатории и компютърни зали;
  • пренебрегване на дъската като отделна вертикална зрителна задача;
  • твърде ярки осветители в помещения с монитори;
  • липса на управление при наличие на достатъчно дневна светлина;
  • поетапна подмяна без общ технически план за цялата сграда.

Polaris Lighting предлага светлотехническо и фотометрично проектиране, подбор на осветители, решения за управление и поетапна подмяна на осветлението в гимназии и други образователни сгради. Свържете се с нас, ако имате нужда от проект или обновяване на училищно осветление.