Осветлението на диагностични лаборатории трябва да осигурява точна и спокойна визуална работа върху плотове, при подготовка на проби и около анализатори, без силни отблясъци, сенки и нежелани пулсации. Единна схема за цялото помещение не е достатъчна. Светлината трябва да се проектира според конкретния технологичен процес, оборудването и зрителните задачи във всяка зона.
Преди да се определят осветители и мощности, трябва да се знае как реално работи лабораторията. От значение са маршрутът на пробата, местата за приемане и подготовка, работните плотове, анализаторите, микроскопските или други специализирани позиции, компютърните работни места, зоните за съхранение и отпадъци.
Световната здравна организация препоръчва специфичните нужди от осветление да се оценяват за отделните лабораторни дейности. Някои процедури изискват повече светлина, други могат да имат ограничения, а нежеланите сенки, отражения и заслепяване трябва да се избягват.

За лаборатории EN 12464-1:2021 използва като базов ориентир 500 lx поддържана осветеност, UGR 19 за ограничаване на заслепяването, равномерност U0 0,60 и Ra 80. Това е отправна точка за обща лабораторна работа, а не универсална стойност за всяка процедура.
Върху работния плот е важно не само средното количество светлина, а как тя е разпределена. Ярко петно в центъра и значително по-тъмни краища затрудняват адаптацията на зрението. Разположението на осветителите трябва да ограничава и сенките от ръцете и тялото на работещия.
Когато определена операция изисква по-високо ниво, локално работно осветление може да допълни общата система. То трябва да бъде интегрирано така, че да не създава силен контраст с околната зона.
Около автоматичните анализатори персоналът едновременно наблюдава дисплеи, зарежда проби, разчита етикети и баркодове и следи светлинни индикатори. Тук прекомерно ярък таванен осветител или неподходящ ъгъл на светлината може да създаде отражение върху дисплея или работната повърхност.
Позиционирането трябва да се съобрази и с конкретното оборудване. Ако производителят на анализатора задава ограничения за околната светлина, обслужващите пространства или позиционирането спрямо прозорци и осветители, те се включват в проектното задание. Не трябва да се приема, че всички анализатори имат еднакви изисквания.
Индексът Ra показва доколко цветовете се възпроизвеждат естествено под даден светлинен източник. За обща лабораторна работа базовото изискване в EN 12464-1 е Ra 80. При задачи, при които визуалната оценка на цвета е част от процедурата, трябва да се разгледат по-високи изисквания.
За цветова инспекция стандартната светлотехническа практика достига 1000 lx и Ra 90. Това не означава, че всяка диагностична лаборатория трябва да бъде осветена по този начин. По-високото цветопредаване се задава там, където конкретният метод действително зависи от надеждното визуално различаване на цветове и нюанси.
LED осветлението може да има бързи изменения на светлинния поток, които не винаги се възприемат като видимо мигане. Затова при избор на осветители трябва да се проверяват параметрите на светлинния източник и драйвера, а не само мощността и светлинният поток.
Регламент (ЕС) 2019/2020 определя за приложимите мрежови LED и OLED светлинни източници PstLM ≤ 1,0 при пълно натоварване и от 1 септември 2024 г. SVM ≤ 0,4 за стробоскопичния ефект, с предвидените в регламента изключения. При димируеми системи е разумно да се проверява поведението и при реалните нива на управление, а не само при 100% мощност.
В лабораторна среда конструкцията на осветителя трябва да съответства на режима за почистване и дезинфекция в конкретното помещение. Гладки и затворени повърхности, ограничен брой места за натрупване на прах и подходящи материали улесняват поддръжката.
Степента IP показва защита срещу проникване на твърди частици и вода, но не е автоматично доказателство, че даден осветител е подходящ за всеки лабораторен режим на почистване. Трябва да се проверят конструкцията, материалите и съвместимостта с използваните препарати.
Актуалният EN 1838:2024 определя минимална хоризонтална осветеност 1 lx по евакуационните маршрути и 0,5 lx в основната зона на пространства с противПаническо осветление. При високорискови работни задачи аварийното осветление се определя според оценката на риска и трябва да позволява безопасно прекратяване на дейността.
В лаборатория това е особено важно, ако при отпадане на захранването трябва безопасно да се обезопаси проба, химикал или работещ процес. Аварийното осветление обаче не заменя UPS или резервното захранване, когато конкретното лабораторно оборудване изисква непрекъсната работа.
При диагностична лаборатория светлотехническият проект трябва да се координира с технолога, проектантите и доставчиците на оборудване преди окончателното позициониране на осветителите. Така светлината следва реалните работни места и технологични ограничения, вместо впоследствие лабораторията да се адаптира към вече изградена осветителна схема.