Осветлението на църкви трябва да осигури добра видимост и да подчертае архитектурната и духовната йерархия, без самите осветителни тела да се превръщат във водещ елемент. При храм с икони, стенописи, сводове и исторически детайли проектът трябва да започне с анализ на пространството и светлинни проби, а не с избор на тела само по каталог.
Наосът, олтарът, иконостасът, страничните пространства и сводовете не трябва автоматично да получават еднаква осветеност. Светлината може да създаде визуална йерархия, която помага на посетителя да възприеме пространството естествено.
Затова проектът започва с архитектурни планове, оглед и определяне на основните зрителни направления. Проверяват се височините, местата за монтаж, съществуващите електрически трасета и възможностите за обслужване на осветителите след реализацията.
В наоса трябва да има достатъчна видимост за движение, четене и участие в богослужение. Това не означава цялото пространство да бъде осветено с еднаква яркост от тавана до пода.
Общото осветление може да бъде комбинирано с по-деликатни акценти към колони, арки или отделни архитектурни детайли. Така се запазва дълбочината на интериора и се избягва усещането за плоско и прекомерно осветено пространство.

Олтарната зона естествено привлича погледа и обикновено има нужда от различно светлинно отношение спрямо наоса. Тук по-важно от високата мощност е точното насочване на светлината.
Тесни, средни или асиметрични светлинни снопове могат да бъдат използвани според разстоянието, височината и формата на осветявания елемент. Неподходящата оптика може да създаде ярки петна, силни сенки или светлина извън желаната зона.
Цветовете, позлатата и повърхностите на иконите и стенописите реагират различно на светлината. Ето защо каталожната цветна температура или снимка на осветител не са достатъчни за окончателен избор.
При ключови зони е разумно да се направи светлинна проба с конкретен осветител, оптика и цветна температура. Така на място могат да се оценят цветопредаването, отраженията, сенките и видимостта от основните позиции в храма. Polaris Lighting може да подготви конкретна конфигурация и техническо съдействие за подобна проектна проверка, когато условията на обекта позволяват.
При исторически и художествено ценни произведения трябва да се отчита и продължителността на експозицията. Въздействието на оптичното излъчване върху чувствителни материали зависи не само от моментната осветеност, а и от спектъра и времето на излагане.
Куполи, сводове и арки могат да бъдат важна част от архитектурния образ, но това не означава всяка висока повърхност да бъде залята със светлина. Понякога частичното осветяване на конструктивен ритъм или декоративен детайл запазва много по-добре усещането за височина.
При насочени тела трябва да се провери и как светлината се възприема от различни позиции. Решение, което изглежда добре от входа, може да създава директно заслепяване от друга точка в наоса.
При исторически храм осветителят не е единственият видим технически елемент. Кабели, драйвери, конзоли и разклонителни кутии могат да нарушат архитектурата дори когато самото тяло е малко.
Затова първо трябва да се потърсят съществуващи трасета и естествени архитектурни позиции около корнизи, капители, ниши или други детайли. Новите отвори и необратимите намеси в историческата материя трябва да се ограничават максимално и да се съгласуват със съответните проектанти и специалисти по опазване.
При екстериора задачата е архитектурата да се чете и след залез, без сградата да бъде превърната в равномерно ярък обект. Камбанарията, входът, апсидата, арките и отделни декоративни елементи могат да получат различна светлинна тежест.
Подходящата оптика ограничава светлината извън фасадата и позволява да се моделира релефът. При катедралния храм „Света Неделя“ Polaris Lighting разработва индивидуално фасадно осветление, съобразено с архитектурния характер на сградата.
Алеите, стъпалата, входовете и промените в нивото трябва да бъдат ясно видими. Това може да се постигне с ниски паркови тела, дискретни стенни решения или внимателно насочено осветление, без целият двор да бъде осветен с еднаква интензивност.
Външната система трябва да ограничава заслепяването и ненужната светлина към небето и съседните пространства, особено когато храмът се намира в историческа или жилищна среда.
Храмът не се използва по един и същ начин през целия ден. Отделното управление на различните групи позволява светлината да се адаптира според конкретната ситуация.
При подходящо управление сцените могат да бъдат предварително зададени, така че промяната да става лесно, без ежедневно настройване на отделните осветители.
При църковното осветление малка промяна в позицията или оптиката може значително да промени крайния резултат. Затова проектът трябва да позволява проверка и настройване на насочените тела преди окончателното фиксиране на всички позиции.