Осветлението на дневни центрове трябва да се проектира според хората и дейностите във всяко помещение, а не с еднакво светлинно ниво за целия обект. Занималните, терапевтичните кабинети, столовите, работилниците и общите пространства имат различни зрителни задачи, затова доброто решение съчетава равномерна светлина, ниско заслепяване, гъвкаво управление и надеждно аварийно осветление.
Дневният център може да се използва от деца, възрастни, възрастни хора или потребители с различни функционални потребности. Това означава, че възрастта, зрителните възможности и конкретната дейност трябва да бъдат част от светлотехническото задание.
EN 12464-1:2021 разглежда осветлението според зрителната задача и контекста. Затова не е правилно една стойност в lux да се прилага автоматично към всички помещения в дневния център.

В занималнята могат да се редуват четене, рисуване, настолни занимания, обучение, групови срещи и по-свободни активности. Основната светлина трябва да позволява добра видимост върху масите и лицата, без прекалено ярки осветители в зрителното поле.
Практично решение е осветлението да бъде разделено на групи. Така зоната около масите, пространството за групова работа и останалата част от помещението могат да се управляват отделно.
Не всички терапевтични кабинети имат еднакви изисквания. Работа на маса, двигателна терапия, консултация или индивидуално занимание могат да изискват различна светлина.
Затова още преди избора на осветители трябва да се уточнят позициите на терапевта и потребителя, използваното оборудване и необходимостта от димиране или локално осветление. При медицински или специализирани процедури се отчитат и допълнителните изисквания на съответната дейност.
Осветлението не трябва да се представя като лечебно средство. Неговата задача е да осигури подходяща визуална среда за работата, ориентацията и комфорта.
В столовата трябва ясно да се виждат масите, храната, маршрутите за движение и зоната за сервиране. Светлината може да бъде по-мека от тази в работилница, но не трябва да създава тъмни участъци около проходите.
Зоната за раздаване на храна и работните плотове могат да имат отделно функционално осветление. Ако помещението се използва и за други занимания извън часовете за хранене, отделните групи и светлинни сцени позволяват лесна промяна на режима.
Рисуване, шиене, моделиране, сглобяване, дървообработка или други практически занимания включват различни по размер и контраст детайли. Осветлението трябва да бъде съобразено с конкретната дейност, работната повърхност и инструментите.
Важно е да се ограничат силните сенки от ръцете и оборудването. При необходимост общата светлина се допълва с локално работно осветление, вместо цялото помещение да се осветява с прекомерно високо ниво.
Фоайета, коридори, зони за изчакване и места за почивка свързват различните функции на центъра. Тук светлината трябва да прави входовете, вратите, стъпалата и основните маршрути лесни за разпознаване.
Добрата вертикална светлина помага и за разпознаване на лица и информационни табели. При възрастни потребители и хора с намалено зрение трябва да се избягват резки преходи между много светли и много тъмни зони.
CIE има отделни препоръки за осветление на пространства, използвани от по-възрастни хора и хора с нарушено зрение. С напредването на възрастта визуалните потребности могат да се променят, затова осветлението трябва да се оценява и според профила на реалните потребители.
Това не означава просто да се монтират по-мощни лампи. Необходимо е едновременно да се управляват осветеността, равномерността, контрастът и заслепяването.
Ярките LED източници, отраженията от гланцирани плотове и неправилно позиционираните осветители могат да намалят визуалния комфорт. Това е особено важно при хора, които прекарват продължително време в помещението.
Дневният център често променя функцията на едно помещение в рамките на деня. Затова димиране, отделни групи и предварително зададени сцени могат да бъдат по-практични от една постоянно работеща настройка.
Например занималнята може да има режим за работа на маса, по-ниско ниво за свободна дейност и пълно функционално осветление за почистване. DALI е една от възможностите за групиране, димиране и извикване на предварително зададени сцени.
Управлението трябва да остане лесно за персонала. Най-често използваните режими трябва да могат да се активират без сложни настройки.
При отпадане на нормалното захранване основните маршрути към изходите трябва да останат разпознаваеми. EN 1838:2024 определя минимум 1 lx по евакуационните маршрути и 0,5 lx в приложимите отворени anti-panic зони.
Особено внимание изискват стълби, промени в нивото, кръстовища на коридори, изходи и места със средства за пожарна безопасност. Аварийното осветление трябва да работи независимо от нормалните светлинни сцени.
Започваме с профила на потребителите, функциите на помещенията и дейностите, които ще се извършват във всяка зона. След това определяме необходимите светлинни нива, разпределението на осветителите, местата за локална светлина и възможностите за управление.
Чрез фотометрични изчисления проверяваме осветеността, равномерността и потенциалното заслепяване. Управлението и аварийната система се планират още на проектен етап, за да бъдат координирани с реалния начин на използване на сградата.