Осветлението на археологически обекти и исторически паркове трябва да помага на посетителя да вижда и разбира мястото, без самата осветителна система да се превръща в доминиращ елемент. Затова проектът балансира безопасността по маршрутите, внимателното подчертаване на експонати и архитектура и минималното въздействие върху историческата среда и нощния пейзаж.
При исторически обект не е необходимо всяка стена, колона и алея да бъде еднакво ярка. По-добрият подход е да се създаде визуална йерархия: посетителският маршрут трябва да бъде разбираем, важните експонати да се открояват, а второстепенните части да останат по-дискретни.
Това намалява ненужния светлинен поток и едновременно подобрява възприемането на обекта. Когато всичко е осветено с еднаква интензивност, архитектурните детайли губят релеф, а пространството изглежда по-плоско.

Алеите, стъпалата, рампите, промените в нивото и местата за почивка трябва да могат да се разпознават навреме. За тази задача често е по-подходяща ниско разположена и добре екранирана светлина, отколкото високи тела с широко светлоразпределение.
Важно е да се избегнат резки преходи между много ярки и почти тъмни участъци. Окото се адаптира към нощната среда и прекалено силното осветяване на една точка може да направи съседните части на маршрута по-трудни за възприемане.
При колони, статуи, зидове, каменни фрагменти и реконструирани структури посоката на светлината често е по-важна от количеството. Страничната светлина може да разкрие релефа на камъка, фугите и следите от обработка много по-добре от равномерно фронтално осветяване.
Не всеки материал трябва да се третира по един и същ начин. Цветът, текстурата, отражателната способност и историческото значение на конкретния обект влияят върху избора на цветна температура, оптика и ъгъл на осветяване.
При чувствителни експонати проектът трябва да бъде съгласуван и с консерваторите на обекта. Светлината е част от експозиционната среда и не трябва да се разглежда отделно от изискванията за опазване.
Историческите фасади обикновено се възприемат по-добре, когато се осветят характерните им елементи: арки, колони, корнизи, ниши, входове или определени текстури. Не е задължително цялата повърхност да бъде равномерно залята със светлина.
Wall washer осветители, тесни прожектори и асиметрични оптики позволяват светлината да бъде контролирана според архитектурата. При uplight решенията ъгълът трябва да бъде особено внимателно ограничен, за да не преминава значителна част от светлината над осветявания обект.
При археологически и паркови пространства заслепяването е особено неприятно, защото посетителят обикновено се движи в сравнително тъмна среда. Видим ярък LED източник може моментално да наруши адаптацията на зрението.
Така се ограничават светлинният ореол над обекта, разсейването към околните територии и ненужното въздействие върху нощната среда.
Осветителят може да работи отлично през нощта и въпреки това да бъде неподходящ, ако през деня нарушава гледката към историческия обект. Затова позициите на прожектори, кабели, захранвания и монтажни конструкции се разглеждат и при дневна светлина.
Когато е възможно, използваме съществуваща инфраструктура, парапети, технически зони или позиции извън ценната историческа материя. При недвижимо културно наследство начинът на закрепване трябва да бъде съобразен с изискванията на конкретния обект и с принципа за минимална и по възможност обратима намеса.
Осветителите на открито работят при дъжд, прах, температурни промени, UV излъчване и в някои случаи при риск от механичен удар. Затова не избираме тяло само по дизайн и светлинен поток.
Проверяват се IP и IK защитата, материалът на корпуса, устойчивостта на корозия, работният температурен диапазон, кабелните връзки и начинът на отводняване около вградените в терена осветители. Степента на защита се определя според конкретната позиция и условията на експлоатация.
Започваме с план на обекта, основните зрителни точки, посетителските маршрути, експонатите и зоните, които трябва да останат тъмни. След това определяме позиции, оптики, цветна температура и режими на управление и извършваме фотометрично изчисление.
При историческа среда е полезна и проба на място преди окончателното фиксиране. Камъкът, дървото, растителността и релефът реагират различно на светлината, а реалният тест позволява да се коригират ъгълът, интензивността и позицията, преди монтажът да стане постоянен.