Осветлението на синагоги и молитвени домове трябва едновременно да позволява четене и безопасно движение, да подчертава значимите архитектурни елементи и да подкрепя начина, по който конкретната общност използва пространството. Универсална светлинна схема не е подходяща, защото различните религиозни традиции, сгради и церемонии поставят различни функционални и символни акценти.
Затова проектът започва не с избора на декоративни осветители, а с разговор за това как протичат службите, къде се четат текстове, кои места са център на вниманието, как се движат хората и как пространството се използва извън основните церемонии.
Специализираните ръководства за осветление на молитвени пространства разглеждат няколко основни задачи: участниците да виждат какво правят, събранието да вижда случващото се, движението да бъде безопасно и светлината да създава подходяща визуална среда.
Това предполага работа на отделни светлинни слоеве. Общото осветление осигурява ориентация и движение, работната светлина подпомага четенето, а акцентното осветление насочва вниманието към архитектурни и символни елементи. Отделното управление позволява тези слоеве да се комбинират по различен начин според церемонията.

Основната зала обикновено има ясни визуални центрове и зони с различна функция. Вместо цялото пространство да бъде залято с еднаква светлина, фотометричното проектиране може да създаде достатъчна обща видимост и по-висок визуален акцент там, където протича конкретната част от службата.
В синагога например светлинната концепция може да отчете бимата, Арон ха-Кодеш, местата за молитва и четене и архитектурните особености на конкретната сграда. При друг молитвен дом пространствената организация и значимите елементи могат да бъдат съвсем различни. Затова проектантът трябва да работи с представител на съответната религиозна общност, а не да пренася автоматично решение от друг храм.
В много молитвени пространства четенето е съществена част от използването на залата. Необходимо е текстът да се вижда ясно както на централните места за четене, така и там, където присъстващите използват книги или други материали.
Вместо прекалено силно общо осветление е по-ефективно необходимата светлина да се осигури върху самите повърхности за четене. Важни са равномерността, контролът на заслепяването и ограничаването на сенките от тялото или от архитектурните елементи.
При общности с по-възрастни посетители може да е необходимо по-високо работно ниво. То трябва да бъде постигнато без прекомерно увеличаване на яркостта в цялото помещение.
Архитектурното осветление трябва да показва йерархията на пространството, а не просто да осветява всяка декоративна повърхност. Колони, сводове, дърворезби, витражи, текстил, религиозни символи или исторически детайли могат да бъдат подчертани селективно.
Акцентите трябва да се определят след разговор с общността. Елемент, който има силно символно значение, може да изисква специфично отношение към посоката, интензивността или дори отсъствието на декоративна светлина.
При исторически сгради е важно и местоположението на осветителите. Кабели, релси и крепежни елементи не трябва ненужно да нарушават архитектурните повърхности. В такива случаи малки тела с прецизна оптика често дават по-добър резултат от голям брой видими осветители.
Една молитвена зала може да се използва за ежедневна молитва, по-големи празнични церемонии, четене, лекции, музикални прояви или събирания на общността. Осветлението трябва да позволява тези ситуации да се обслужват без ръчно включване на десетки отделни кръгове.
Предварително зададените сцени могат например да управляват:
Димирането позволява плавно преминаване между сцените. Управлението обаче трябва да остане лесно за хората, които реално обслужват сградата, а основните режими да могат да се активират без сложна техническа настройка.
Фасадата може да бъде осветена така, че вечер да остава разпознаваема и да подчертава входа и характерните архитектурни елементи. Това не означава задължително равномерно заливане на цялата сграда със силна светлина.
По-прецизното насочване към входове, вертикални линии, куполи, прозорци или избрани детайли може да създаде по-ясна композиция и едновременно да ограничи ненужното разсейване на светлина. При външните осветители трябва да се отчетат атмосферните условия, IP защитата, монтажът и достъпът за бъдеща поддръжка.
Молитвените домове са пространства за събиране на хора и евакуационните маршрути трябва да останат разпознаваеми при отпадане на нормалното захранване. Аварийното и евакуационното осветление се проектират независимо от декоративните светлинни сцени.
Изходите, стълбищата, промените в нивото и маршрутите към безопасно място трябва да бъдат включени в общата концепция от началния етап на проекта. Димирането на основната зала не трябва да може да наруши работата на системите за аварийна безопасност.
При молитвените пространства технически правилното решение не е достатъчно, ако не отразява начина, по който сградата се използва. Преди фотометричното проектиране трябва да бъдат уточнени ритуалите, местата за четене и събиране, значимите архитектурни и символни елементи и необходимите светлинни сцени.