Осветителни решения
bg
Осветлението на лекционни зали и аудитории трябва едновременно да осигурява добра видимост към преподавателя, достатъчен контраст на презентационния екран и комфортна светлина за водене на записки. Това означава залата да не работи само с две състояния – „всичко включено“ и „всичко изгасено“. По-доброто решение разделя осветлението на зони и използва димиране и предварително зададени сцени.
При голяма аудитория трябва да се разглеждат отделно местата за слушатели, преподавателската зона, дъската или екранът, стъпалата и проходите. В малките лекционни помещения задачите са сходни, но често има допълнителна нужда от гъвкавост при различно разположение на масите и седящите места.
Преподавателят трябва да се вижда ясно от задните редове, включително лицето и жестовете му. Затова само вертикално падаща светлина от тавана не винаги е достатъчна. Необходимо е да се осигури подходяща светлина и към вертикалните повърхности в презентационната зона.
Екранът или проекционната повърхност изискват обратния подход. Светлина, насочена директно върху тях, може да намали видимия контраст на изображението. Затова преподавателската зона и екранът е добре да се управляват отделно, вместо да зависят от една и съща група осветители.
Пълното затъмняване на аудиторията може да подобри видимостта на определено видео съдържание, но затруднява писането, използването на учебни материали и безопасното движение.
Специализираните насоки за лекционни зали препоръчват при презентация да се запази достатъчно осветление за водене на записки. Това може да се постигне чрез димиране на основното осветление и отделно управление на зоната непосредствено около екрана.
При стъпаловидни аудитории трябва да се отчита и разликата във височината на местата. Осветителите не трябва да създават силно заслепяване към хората на горните редове, които могат да гледат към тях под различен ъгъл.
Най-лесният начин залата да се адаптира към различни дейности е чрез предварително програмирани светлинни сцени. Вместо преподавателят да управлява всяка група поотделно, необходимата конфигурация се активира с една команда.
Димирането позволява светлинното ниво да се промени, без да се образуват резки тъмни зони. Това е особено важно при презентации, когато залата трябва да бъде по-тъмна, но стъпалата, масите и аудиторията да останат достатъчно видими.
Системи като DALI позволяват отделни групи осветители да бъдат управлявани независимо и да участват в различни предварително програмирани сцени. Конкретната система трябва да се избере според мащаба на залата и необходимото ниво на автоматизация.
В лекционна зала управлението трябва да бъде лесно достъпно за преподавателя. Контролен панел около катедрата или преподавателското място може да позволява избор между основните сцени, без да се прекъсва лекцията.
При по-сложни аудитории осветлението може да бъде координирано с презентационното оборудване и други системи в помещението. Важно е обаче ежедневните функции да останат прости. Преподавателят трябва да може с едно действие да избере „лекция“, „презентация“ или „видео“, вместо да настройва множество отделни параметри.
Лекционната зала има едновременно светлинни и акустични задачи. Разбираемостта на речта е важна, а големи твърди повърхности могат да създават неблагоприятни отражения на звука.
Акустичните лампи комбинират осветително тяло със звукопоглъщащ материал и могат да бъдат част от таванната концепция. Те са особено подходящи за по-малки аудитории, учебни пространства и зони за дискусия, където осветлението и акустичните пана иначе заемат едни и същи монтажни позиции.
Акустичната лампа обаче не заменя цялостното акустично проектиране. Необходимото количество звукопоглъщащ материал зависи от обема, формата, материалите и броя на хората в помещението.
При затъмняване за презентация или видео безопасността не трябва да зависи от текущата светлинна сцена. Стъпалата, изходите и евакуационните маршрути трябва да могат да бъдат разпознати и при отпадане на нормалното захранване.
EN 1838:2024 определя минимална хоризонтална осветеност от 1 lx на нивото на пода в определената зона на евакуационния маршрут. При големи аудитории трябва да се проверят и изходите, стълбите, промените в нивото и местата, в които посоката на евакуация се променя.
Необходими са размерите и височината на помещението, разположението на седящите места, преподавателската зона, екраните, дъските, стъпалата и евакуационните маршрути. След това се определят необходимите светлинни групи, димиране, сцени и фотометрични параметри.
