Светлината играе ключова роля в регулирането на нашия циркаден ритъм, сън и общо благополучие.
Едно от най-интересните открития в областта на хронобиологията е меланопичният светлинен ефект –
способността на светлината да влияе върху нивата на мелатонин, хормона на съня, и да регулира нашата дневна активност.
Меланопичният светлинен ефект се отнася до влиянието на светлината върху меланопсин –
светлочувствителен пигмент в окото, който играе ключова роля в регулирането на циркадния ритъм (вътрешното тяло на часовника).
Меланопсинът е разположен в специални фоторецепторни клетки в ретината, които са различни от тези, отговорни за зрението.
Тези клетки реагират предимно на синя светлина с дължина на вълната около 480 nm.
Когато светлината стимулира меланопсина, тя подава сигнали към мозъка, които влияят на:
• Секрецията на мелатонин – хормонът, който подпомага съня.
• Нивата на будност и концентрация през деня.
• Регулацията на циркадния ритъм – 24-часовия биологичен цикъл на тялото.
Влияние на светлината върху мелатонина:
Светлина (сутрин) → Стимулира меланопсин → Намалява мелатонин → Будност
Тъмнина (вечер) → Намалява меланопсин → Увеличава мелатонин → Подготовка за сън
Цветна температура и меланопичен ефект:
Студена светлина (5000K–6500K) → Силно стимулира меланопсин → Подходяща за сутрин и ден
Топла светлина (2700K–3000K) → Слабо стимулира меланопсин → Подходяща за вечер
Приблизително от средата на 20-ти век това влияние е обект на целенасочено научно изследване.
Най-известните учени в тази област вероятно са Колин Питендрих, „бащата на биологичния часовник“, и Юрген Ашоф,
които са считани за съоснователи на хронобиологията.
Първите наблюдения при растения, насекоми и гризачи в крайна сметка довеждат до
доказателства за циркадните ритми и при хората.
Тъй като терапията със слънчева светлина дава добри резултати при лечението на сезонно афективно разстройство (SAD)
и други симптоми на дефицит, се развива интердисциплинарна област на изследване, в която учени в областта на поведението,
биолози и лекари изследват въздействието на светлината върху хората.
През 1991 г. Ръсел Г. Фостър и колегите му откриват в очите на мишки допълнителен фоторецептор,
който не участва в същинския визуален процес, но играе ключова роля за циркадния ритъм,
т.е. 24-часовия ритъм на вътрешния биологичен часовник.
През 2001 г. такива светлочувствителни ганглийни клетки бяха открити и в човешката ретина,
което помогна да се обясни допълнително въздействието на светлината върху човешкия ритъм ден/нощ.
Вследствие на това, изследванията в тази област се засилват и през 2007 г. е установено,
че меланопсинът е химическото вещество в ганглийните клетки.
Оттогава насам въздействието на светлината върху човешкия циркаден ритъм е описано с помощта на спектър от въздействия
(вж. фигурата)
върху вътрешния часовник, които се различават по сила в зависимост от дължината на вълната на светлината.
Фигура 1: Меланопичната ефективност на светлината зависи от ъгъла на падане на светлината и размера на повърхността на източника на светлина.
Въпреки това посоката и пространственото разпределение на светлината също играят роля за това.
Обширните интердисциплинарни изследвания в тази област доведоха до днешното солидно състояние
на познанията за човешките нужди и опасности, които могат да бъдат
предизвикани от светлината.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Меланопичният светлинен ефект е мощен инструмент за регулиране на циркадния ни ритъм,
подобряване на съня и повишаване на дневната енергия.
Чрез разбиране на това как светлината влияе на меланопсина и мелатонина,
можем да оптимизираме осветлението в ежедневието си и да подобрим здравето и благополучието си.
Сутрин – ярка светлина, вечер – тъмнина и топла светлина – това е ключът към балансиран циркаден ритъм и качествен сън.
