Това разграничение е важно още при проектирането. В една медийна сграда различните помещения имат противоположни изисквания. В офиса е необходима равномерна и комфортна светлина, в гримьорната е критично доброто цветопредаване, а около професионалните монитори прекомерната яркост и отраженията могат да затруднят оценката на изображението.
Снимачното осветление се конфигурира спрямо камерата, експозицията, декора, лицата в кадър и конкретната продукция. То може да включва key, fill и back light, прожектори, LED панели, осветителни конзоли и специализирани системи за управление.
Архитектурното осветление има друга задача. То трябва да позволява на хората да работят, да се ориентират безопасно и да използват техническото оборудване в ежедневния режим на сградата. Двете системи трябва да бъдат координирани, но да могат да работят независимо.

При работни места с компютри отправната точка е равномерна светлина с ограничено заслепяване. За стандартна офисна работа EN 12464-1:2021 използва 500 lx поддържана осветеност, UGR ≤ 19 и цветопредаване Ra ≥ 80 като основни ориентири.
Самият брой луксове обаче не е достатъчен. Разположението на осветителите трябва да се съобрази с мониторите, посоката на гледане, работните плотове и дневната светлина. Ярко тяло в зрителното поле или отражение върху дисплея може да създаде проблем дори когато изчислената осветеност е правилна.
В гримьорната светлината трябва да показва достоверно кожа, коса, текстил и цветове. Затова се търси по-високо цветопредаване и добро вертикално осветяване на лицето, а не само светлина от тавана.
Осветлението около огледалото е добре да достига лицето отпред и отстрани, без дълбоки сенки под очите и брадичката. Димирането позволява работната среда да се настройва според задачата и условията, при които човекът впоследствие ще бъде сниман.
Това са едни от най-чувствителните зони. Редактори, режисьори и оператори работят продължително пред един или множество дисплеи, затова директната светлина върху екраните, отраженията и прекалено яркият фон трябва да бъдат ограничени.
Практично решение е разделянето на осветлението на зони с независимо управление и предварително зададени режими. Така може да има по-високо ниво за почистване и техническа работа и отделен приглушен режим за работа с монитори.
Когато помещението се използва за критична HDR/SDR оценка на изображението, изискванията са значително по-строги от тези за обикновена офисна среда. Тогава се контролират яркостта и цветът на обкръжението около професионалните монитори и се избягва попадане на околна светлина върху екраните.
Коридорите са комуникационни пространства, но при телевизионен комплекс често свързват зони с много различни светлинни условия. Прекалено ярък коридор непосредствено пред тъмна контролна зала кара зрението постоянно да се адаптира.
Като базов ориентир EN 12464-1 посочва 100 lx за коридори. Във фоайета и рецепции осветлението може да бъде по-изразено и да изпълнява представителна функция, но преходите към монтажни и контролни помещения трябва да бъдат обмислени още в проекта.
Проектът започва с разделяне на обекта по функции. Определят се работните места, мониторите, огледалата, маршрутите, зоните за посетители и помещенията със специален режим. След това се задават необходимите нива на осветеност, типове осветители, оптики, цветопредаване и управление.
Чрез фотометрични изчисления се проверяват разпределението на светлината и резултатите в реалната геометрия на помещенията. При медийни обекти е важно проектът да бъде координиран и с акустичните тавани, техническите инсталации, кабелните трасета, мониторните стени и снимачната инфраструктура.
Добре проектираният телевизионен или медиен комплекс няма една универсална светлинна схема. Всяко помещение получава светлина според задачата си, а системите се свързват в последователна среда, която позволява работа с компютри и професионални монитори, подготовка за ефир, движение на хора и представяне на сградата пред посетители.